Замислял ли си се как взимаш важни решения в живота си? Какво те мотивира да влезеш във взаимоотношенията с хората, които избираш? Какво беше онова нещо, заради което прие да започнеш работата, която работиш? Какво те накара да отидеш да живееш там, където живееш сега? Помисли за по-дълбоките причини, за моралните и духовни разбирания, които имаш и които са ти помогнали подсъзнателно да вземеш тези решения.
Може би никога не си се замислял, но в теб има заложена ценностна система, която в голяма степен е наследена от твоите родители и средата, в която си израснал. Ако никога не си полагал усилия да развиеш и интегрираш нови ценности в живота си, то това означава, че много често взимаш решения и постъпваш така, както са те научили другите и не се учудвай, ако повтаряш техните грешки и поведение.
Някои от ценностите, които несъзнателно пазим в себе си, наистина ни помагат да се развиваме и създаваме живота на мечтите си, но има и такива, които само ни пречат да изразим най-хубавата си и светла страна.Наша е отговорността да отделяме време и да преосмисляме вътрешните мотиви, които имаме при вземане на решения, защото именно те ще ни разкрият какви са нашите истински ценности и вярвания, които ни движат в живота.
Наша е и отговорността да се стремим да надграждаме и развиваме само онези ценности, които наистина ни помагат да разкриваме и развиваме най-доброто от себе си.
Да кажем, че си на път да станеш майка, но все още работиш работата, която обожаваш и не можеш да си представиш живота без нея. Нямаш търпение да родиш и да се върнеш на работа, за да живееш със стандарта, на който си свикнала и начина на живот. Времето минава, детето ти пораства отгледано от баби, детегледачки и детски учителки, а ти в един момент разговаряш с него и усещаш, че нямаш дълбочина на връзката, която винаги си очаквала да имаш със собственото си дете. Би искала да върнеш времето назад и да не пропускаш първите му думи, стъпки, тревоги, толкова много прегръдки и разговори, за които някак си не намери време. С голямо съжаление разбираш, че си разменила нещо маловажно за нещо безценно. Твоята ценностна система преди да станеш майки те е подвела да запазиш комфорта си като жена без дете, вместо да се преобразува и подкрепи новата ти роля – на отглеждаща детето си майка.Нищо не може да ви върне пропуснатите мигове.
Когато избираш да не се грижиш за него в първите години от живота му, ти го лишаваш от най-благоприятната възможност да расте здраво и да се развива нормално в светлината на майчината обич, която е единствена за него и е незаменима.
По този начин ограбваш и себе си, като се лишаваш от възможността да развиеш своите светли и добри черти като отговорна, загрижена и всеотдайна майка. Това е най-естественото, което може да направиш, когато вече имаш дете.
Желанието да бъдеш свободна, осигурена жена, ти е откраднало възможността да изпълниш пълноценно майчината роля. Ако твоята ценност беше да бъдеш осъзната майка, която дава най-доброто от себе си за детето си, реалността и за двамата ще бъде различна.
А какво е нещото, което би накарало една майка да постъпи така? Кое е важно за нея и дали това е най-доброто, което може да направи от перспектива на нейното градивно развитие и това на живота? Какъв пример дава на околните с нейното решение? Това ли иска наистина?
Разбирам, че понякога обстоятелствата могат да поставят майката в невъзможност да избира дали да работи или да се грижи за детето си, но наистина не разбирам, когато тя може да отдели години от живота си, а не го прави. Коя ценност е неосъзната в този случай?
Да разгледаме друг банален пример, когато определен човек прекарва години наред на работно място, което по никакъв начин не му се отразява добре физически и психически, но заплатата му осигурява доста комфортен живот. Той се чувства душевно празен и изтощен, душата му боледува и тялото му започва да боледува. Не след дълго тръгва по доктори, но за нищо на света не му хрумва да смени работата и средата си? Неговата ценност са материалните богатства, а не духовните, и е трудно да се постигне трайно щастие от това състояние. Познато, нали? А няма ли да е по-разумно, ако ценностната му система е базирана на стремежа към материални и духовни богатства едновременно?
Ако никога не отделяш време да се развиваш, твоята неосъзната мотивация не е базирана на стремеж към личностно развитие, а към деградация, защото в природата и живота всичко се движи, и ако не е във възходящ ред, то е в низходящ. В дългосрочен план резултатите са категорични, а аз само давам пример, за да се събудиш и отделиш време да преразгледаш ценностите си, които оформят твоята мотивация и как те са повлияли и ти влияят при вземане на решения в живота си още сега.
Винаги можеш да интегрираш нови ценности, които е гарантирано, че ще ти помогнат да промениш живота си в съзидателна и по-добра посока.
Грижата за собствената ти душа и тяло, благодарността, вътрешната чистота, а не само външната, толерантността към другите, състраданието, любовта, красотата, успехът, силата, лоялността, точността, добродетелта, честността, яснотата са само част от ценностите, които, ако имаш в себе си, винаги ще те заведат в посока, в която животът наистина ще работи за твоето развитие и благополучие.
Ако все още не си ги интегрирал в живота си, сега точно е моментът да започнеш, защото те са една добра основа, която ще ти помогне да надградиш себе си и да се превърнеш твоя по-висша версия, която живее по-смислен и по-добър живот.
Всичко зависи от това, което ще решиш сега, но не в ума си, а чрез делата си.
Избирай съзнателно ценностите, които ти помагат да се развиваш, и отхвърли всички, които не го правят, защото това е условието, което трябва да имаш, за да се развива твоят живот в градивна посока и живееш все по-пълноценно и щастливо с всеки изминал ден.
Comments