Не ми казвай, че нямаш време да се чудиш дали си щастлив. Ако нямаш време да се обърнеш навътре към себе си и да оцениш вътрешната ти удовлетвореност от живота си към настоящия момент, то ти нямаш никакъв стойностен живот. Стойностният живот се създава, когато си вътрешно умиротворен, буден, обичащ, а не като се заобиколиш с удобни хора и неща.
Най-голямата лудост на днешното време е, че хората се стремят към някакво външно щастие. Продават единствения си ограничен ресурс - времето, за да си купят нещата от външния свят, които биха могли да ги направят щастливи.
Да си щастлив означава да умееш сам да създаваш щастието си във всеки един етап от твоя живот, всеки ден, независимо къде се намираш и с какво разполагаш към съответния момент.
Щастието е развитие, процес, път, а не състояние, което бързо може да се измени от неблагоприятни външни условия.
Щастието е онзи вътрешен устойчив мир, който е непоклатим и пред най-страшните предизвикателства и ситуации, в които може да те постави животът.
За да разбереш обаче как да създадеш това устойчиво вечно щастие в себе си, ти трябва да си наясно със себе си и това, какво точно ти носи тази тиха радост и удовлетвореност от себе си и света. Кои са нещата, които те умиротворяват, хармонизират, освобождават? Кои хора ти въздействат така? Общуваш ли често с тези хора? Кои са нещата, които извършваш и ти въздействат освобождаващо и зареждащо? Кое е това нещо, което искаш да развиваш в себе си, коя е сферата на знание, която с радост би изучавал и развивал като експертиза в себе си? Кое е онова нещо, с което като се занимаваш се увличаш и не усещаш как времето ти лети?
Ако ти не знаеш какво те прави щастлив, ти не можеш да разбираш истинските си нужди. Като не разбираш истинските си нужди, ти не търсиш начини, за да ги удовлетвориш и е невъзможно за теб да бъдеш истински щастлив.
Една от лудостите на днешните общества и образователни системи е, че те непрекъснато, пряко и косвено ни демонстрират, образоват и насочват към точно определени модели, които се очаква да възприемаме като нормални и мярка за щастие.
Истината обаче е, че за всеки щастието е различно, защото ние всички си имаме собствени души, с уникален път на развитие, макар че всички сме свързани и взаимно си помагаме да го постигнем.
Аз може да съм вдъхновение за онези, които думите ми ги повдигат, или строг учител за онези, които думите ми нарушават комфорта на будния им сън.
Ти може да си моето вдъхновение, че съм на правия път, или мое предизвикателство, което животът ми праща, за да провери моята готовност да вървя по пътя си.
Всички сме преплетени с невидими нишки, които душите ни предварително са създали, за да се развиват взаимно и вървят по пътя си, независимо дали го искаме с теб или не.Остава ни единствено да благоговеем пред всяка душа, която срещаме по пътя си, независимо от нейната роля в нашия живот.
Накрая на дните си ще осъзнаем, че всички сме част от грандиозния сценарий на великата сила, която си остава загадка и за днешната „добре информирана, образована, разглезена и знаеща цивилизация“.
Точно тя, днешната цивилизация, деликатно и постоянно се опитва да ни натика в шаблония път на „щастие“, който е удобен именно на нея.
Общоприети привички и правила се смятат за нормални и валидни, докато мислещите по по-разумен и различен начин се смятат за ненормални и пагубни за обществата.
Не е случаен феноменът, че различните неща се отричат от масите.
Именно точно ярките индивидуалности имат способността да разклащат удобния сън на спящите. Те носят светлина и са неудобни за онези, които живеят в мрака.
Те провокират и вадят от зоната на комфорт онези, които възприемат промяната от статуквото като опасност, но именно вечната градивна промяна води хората към прогрес и щастие.
Прогресът е движещата вечна сила на любовта, която иска да се преоткрива и пресъздава в своите различни ниски и високи нюанси.
Тя играе и твори чрез теб и мен, чрез всеки един от нас и всичко около нас, а единственият начин да разберем кое ни прави истински щастливи е да разберем тя какво е закодирала в нас? Тя каква роля ни е отредила в сегашния ни живот, за да бъдем полезни на себе си, на другите, на цялата цивилизация.
Именно любовта в нас ни посочва категорично каква е ролята ни в този живот. Точно тя е нашата програма за личното ни щастие.
Любовта към нещата, които знаем, можем, разбираме и искаме да развиваме в нас, ни води по пътя, който душата ни иска да извърви. Точно в него ти откриваш неизменната, вечна радост, а не онова временно щастие, което ти се натрапва, че трябва да имаш.
И ако си нямал време да помислиш какво те прави щастлив, какво обичаш, кое разкрива най-светлите ти и добри страни, то сега е моментът да намериш време да помислиш.
Сега е времето да имаш смелост да надникнеш в душата си, да откриеш нейните копнежи и да си позволиш свободата да ги реализираш.
Иска се смелост и за двете, а ти защо си мислиш, че ще бъдеш истински щастив без да имаш и капчица смелост?
Смелостта идва от силата ти, а силата ти се усилва, когато правиш всичко с любов. С любов обаче можеш да правиш достатъчно дълго само това, което си е твоето, само онова, за което душата ти е дошла на този чуден, приказен свят.
Твоя е отговорността да го разбереш и използваш ефективно за времето, което ти е отредено в този живот, а времето ти изтича дори и сега.
Благодаря, че сподели част от него с мен.
Живей, обичай и твори твоя чуден живот чрез любовта.
Коментари