Как приказките помагат на детето да се превърне в пълноценен възрастен човек?

Съществува една много важна възраст в развитието на детето – периодът между 7 и 14 години. Това е времето, в което то не възприема най-добре чрез логика и обяснения, а чрез образи, съпоставяне, оподобяване и преживяване. Ето защо морализирането в този период е абсолютно ненужно.

Детето не се нуждае от поучения, а от смисъл, преживян отвътре чрез емоции и въображение.

Именно тук приказките имат своята дълбока и незаменима роля. Чрез герои, образи и символи те говорят на езика на детската душа и достигат до онова ниво, на което истинските ценности се усвояват естествено и трайно.

Когато в този възрастов период липсват смислени истории, които разкриват пред детето великите истини за живота и природата, то се лишава от възможността да започне подсъзнателно да гради своя ценностна система, която би послужила за вътрешен ориентир при вземане на решения. Добродетелите остават външни правила, а не вътрешно разбиране.

По-късно в живота човек може да потърси техния смисъл, но без да има здрава основа, върху която да стъпи. Затова е изключително важно още в тази ранна възраст детето да придобие основни понятия за добро и зло, състрадание, милосърдие, последиците от лъжата и безотговорността, за страха и смелостта, за любовта и т.н.

Едно от най-важните неща, които можем да направим като родители, е да подбираме смислени приказки, в които са изобразени и представени великите истини именно от човешкия живот и природата, а не абстрактни понятия. Тези истини не се налагат насила.Те се посаждат като семенца, които по-късно покълват и биват преосмислени от разширеното съзнание на порасналото дете.

Детето може и да не ги осъзнае напълно в момента, но те остават в него. И години по-късно, когато порасне и се изправи пред реални житейски ситуации, то несъзнателно ще се върне към тези идеи. Семенцата вече ще са там – готови да бъдат доразвити.

Не е случайно, че великите умове в миналото са възпитавали именно по този начин – чрез истории, образи и символи. Те са знаели, че най-дълбокото възпитание не минава през ума, а през сърцето и вътрешното усещане за истина. Рудолф Щайнер, Платон, Юнг, Монтесори и много други мислители и педагози са знаели едно – историите възпитават по-дълбоко от поученията, а чрез образите и символите детето изгражда характер, вътрешна устойчивост, морално чувство и безценната връзка със себе си и живота – с божествеността.

Благонадеждното етично възпитание не се случва с много шум, а тихо, дълбоко и навреме, с разумни избори от страна на вас – осъзнатите родители.

И когато семената са посадени с любов, те неминуемо ще дадат своя благодатен плод.

Ето защо е важно да четете приказки, да слушате, да разказвате, да си измисляте, но да ги има в ежедневието на вашите обичани деца, защото истински ви е грижа за тях и за бъдещето, за което сърдечно ви благодаря.

💖