Време е да бъдем осъзнати

от Мария Сертова

В момента преживяваме епоха, в която нашето съзнание разширява своите хоризонти. Все повече хора се свързват и ще продължават да се свързват с Висшите си идентичности. Все повече хора осъзнават безсмисления си живот, който са принудени да живеят и търсят нови пътища, които да отговарят по-добре на техните нови желания и изисквания.

Усещаме все по-осезаемо всичко това, и най-вече натиска от всичко, което ни се случва, защото животът ни тласка по пътя, който душата е избрала да извърви. В живота на всеки настъпват кардинални промени, понякога достатъчно разтърсващи, но сякаш това е единственият начин, за да се събудим и поемем отговорността в наши ръце.

Искам преди да продължиш да четеш да си отделиш време, за да осъзнаеш къде се намираш в живота си сега. Искам ясно да видиш пълната картина във факти, без емоции.

Бъди честен със себе си. Опитай се да виждаш нещата такива, каквито са, а не такива, каквито ти се иска да бъдат. Искам да знаеш, че си там където си сега и живееш по този начин благодарение и единствено само на теб. Виж истината за себе си, за да можеш да направиш реална преценка на мястото, което заемаш в живота си сега.

Всяко обстоятелство, всеки срещнат човек, всяко нещо, което имаш или нямаш днес в живота си, е създадено или привлечено от самия теб и никой не е виновен за това. Ти си сътворил това заедно с негово величество Живота, може би неосъзнато и безотговорно, но ти можеш да промениш нещата от сега, ако решиш да продължиш, взимайки решения и предприемайки действия напълно осъзнато и отговорно.

Да! Ти можеш да избереш да твориш съзнателно, а основните инструменти, с които разполагаш, за да твориш в сътворчество със самия Живот, са твоите мисли, емоции, думи и дела. Просто трябва да се научиш да ги използваш отговорно, което означава, че трябва да си напълно наясно за последствията от всяка твоя мисъл, всяка твоя дума, всичко, което правиш или НЕ правиш. Когато си осъзнат, ти си отговорен и създаваш живота си чрез напълно осъзнатите ти решения и действия.

Приемам, че е възможно да имаш големи предизвикателства в момента, които изглежда, че е невъзможно да си създал сам, но истината е, че душата сама се поставя в условия, които да й помогнат да расте и да се развива. Не винаги достигаме необходимата дълбочина на осъзнаване, за да разберем лично това, но пък има кой винаги да ни го каже, в точното време и форма, както точно сега, докато осъзнаваш прочетеното.

Когато във всеки един проблем видиш възможност за развитие, осъзнаване и разширяване, тогава не само намираш решения, но и започваш да живееш по-леко. Ти започваш да си играеш с предизвикателствата, защото те вече нямат власт да те нараняват и обезсърчават, защото ти ги използваш точно за обратното – да разкриваш нови сили и ресурси в теб и около теб, и да се изпълваш с вяра и целеустременост. Това е живот - осъзнат и изискващ да се трудите не ежедневно, а ежеминутно, докато постигнете съвршенство във всичко, което правите, мислите и говорите.

Често се случват неща, които не искате, но не забравяйте, че каквото и да се случва, вие имате нужда точно от него, за да продължите напред. Въпроса е дали имате достатъчно воля и осъзнатост, за да вземете най-доброто от всичко „недобро“ през което преминавате и ви заобикаля, за да продължите напред, пречистени и с още по-голяма решителност.

Наблюдавайки живота и хората от толкова години, стигнах до заключението, че всичките ни проблеми, които имаме на лично и глобално ниво са, защото не сме научили да бъдем осъзнати, не сме се научили да бъдем отговорни, не сме се научили да обичаме. Ние не знаем как да обичаме когато ни е трудно, когато ни е дискомфортно, когато се проваляме, когато губим или когато нямаме нищо за губене. Ние не знаем как да обичаме в сложни ситуации. Ние не знаем как да обичаме и другите, по начин, по който те наистина да се променят и разцъфват. Ние не знаем как да се грижим за другите, без да очакваме нещо в замяна. Трудно ни е да бъдем искрени и добри дори към себе си, камо ли към другите. Ние не можем да обичаме себе си, което означава, че не можем да се грижим добре за себе си, така че да живеем спокойно, леко и щастливо във всеки един етап на съществуването ни, и ако не бях права, като излезете на улицата, щяхте да срещате само щастливи лица, нали?

За мен богатсвото на хората трябва да се измерва в степента и дълбочината на тяхната добрина, тяхната обич и загриженост, която се вижда от делата им. Колкото по-добър е един човек, толкова по-богат е за мен. Добрият човек обича. Добрият човек винаги живее, така че да създава живот, красота и светлина навсякъде около себе си. Всъщност добрината е единственото нещо, по което бихме могли да се превъзхождаме един друг. Представяте ли си, ако всяка седмица се раздаваха награди на хората за най-добро дело?

Искам да живея в свят, в който хората се надпреварват да правят добрини, но от чистосърдечни, безкористни подбуди, просто, защото така го усещат и така се чустват добре.

Ние не знаем как да обичаме. Не обичаме природата и затова безцеремонно и ежедневно я замърсяваме с какво ли не, като започнем с тоновете измиващи, дезинфекциращи и всякакви други препарати, които се изливат във водите ежедневно, до пластмасовите и всички производни изделия, които остават неразградими неизвестно колко дълго време.

Ние не знаем как да обичаме дори децата си, затова не можем да се грижим адекватно за тях. Откъде знам ли? Ами ако ние не обичаме себе си и не сме способни да се грижим добре за себе си, как ще знаем как да го направим за другите, дори за децата си. Ние се грижим за тях колкото можем, колкото и както се грижим и за нас. Ето защо, нито те, нито ние имаме хармоничен и спокоен живот.

Същото можем да кажем и за политиката и бизнеса. Не е ли редно обичта към всичко живо и живота да е водеща сила в този живот? Представяте ли си, как би изглеждал нашият свят, ако политиците наистина бяха загрижени за народите си, защото ги обичат? Ами ако бизнесмените създаваха само продукти и услуги от загриженост към хората, за да подобряват живота на всеки и на всички нива, а не просто да генерират печалби? Предтсваяте ли си как щяха лекарите да лекуват пациентите си, когато истински са загрижени за техния живот, защото просто обичат?

А какво щеше да се случва в училищата, ако учителите наистина обичаха децата? Всички деца щяха да искат да ходят на училище.

Ами какво щеше да става в съдилищата ако адвокатите и съдиите просто обичаха? Те най-малко щяха да бъдат неспособни да лъжат и преследват користни цели, защто наистина ще проявяват грижа и ще имат истинска справедлива ценностна система. А може би в такъв свят, който е създаден и създаващ се от грижа и обич, няма изобщо да има нужда от съдебна система? Нито пък от политици... Замислете се!

Има нещо сбъркано в цялата ни система. За да живеем сме принудени да работим длъжности, които изобщо не са синхронизирани с душите ни. Оставяме децата ни да бъдат опитомявани и рамкирани от институции, още в най-ранна възраст, за да може ние да работим, за да задоволяваме нуждите си. Оказва се, че възрастните не обичат да ходят на работа, децата не обичат да ходят на училище или детска градина (има и изключения) и всички прекарваме времето си с неща, които просто не си заслужава, след като не са харамонизирани с желанията на душите ни. Не е чудно, че масата от хора по света, като цяло изглежда нещастна и апатична. Мнозинството просто спи и няма сили да се спъпротивлява или събуди. Страхът, омразата, гневът, вината замъгляват съзнанието им и те са лесно манипулируеми, често невменяеми и неспособни да взимат самостоятелни решения, да мислят самостоятелно и да действат на своя отговорност.

Изглежда, че нещата не са се променили много от преди хиляди години. Светът ни, ние хората страдаме от една огромна пандемия на "безлюбие". От безлюбието идва нечовечността и липсата на загриженост за всеки и всичко, на всички нива. Това е причината да имаме толкова много проблеми от всякакво естество. Егоизмът, информационните войни и манипулации, лъжите между хората отравят на енергийно ниво нашия свят, а това прави реалността ни такава, каквато я виждаме в момента. Ако искаме нещата да се променят, трябва да започнем с това, а именно да променим енергийната картина. След това, нашата реалност ще се промени от само себе си. Трябва да спрем да отравяме себе си и другите с лъжи, омраза, чувство за вина, гняв. Единственият лек за нашата глобална пандемия на невежество и антихуманност е обичта. Време е да се научим да обичаме, да обичаме първо себе си, а после всеки и всичко останало. Така взаимно ще се заразяваме с обич, но тази обич ще помага на всеки да разцъфва, а животът ни да има устойчив, постоянен прогрес. Обичта ще изкорени в голяма степен всички онези състояния, които ни пречат да реализираме пълния си потенциал, да процъфтяваме като личности, общества, народи, човечество. Обичта ще създаде нови възможности за трансформация на света ни, като започнем с трансформация на всеки един от нас още сега, от момента, в който започнете да обичате, независимо от всякакви външни условия. Да обичаш, без да очакваш, без да се надяваш, а просто защото осъзнаваш, че това е твоето най-високо проявление, от което ти можеш да създаваш възможно най-добрия си живот, е най-разумното, което всеки един нас може да направи.

Не е толкова сложно да се постигне. Въпрос на осъзнаване е и на вътрешна работа, докато съзнанието на всеки се проясни до кристална чистота. Тогава всеки ще се стреми към обичта, като най-висш себе си. Всеки ще копнее да усвои до съвършенство умението да я прилага в живота си на всички нива и при всяка ситуация. Тогава всеки ще живее в блаженство и ще благовее. Време е! Време е да обичате, да обичате себе си, да обичате другите, да обичате живота! Време е да бъдем осъзнати, отговорни, еволюиращи хора, точно такива, каквито Силата (природата, Живота) е предвидила да бъдем.

💖