💫❄️💫​

​

Дарчето гледаше нагоре безбройните снежинки, които падаха и тихо преобразяваха всичко в бяла магия. Беше развълнувана, защото баба ѝ каза, че тази нощ небето се отваряло за желанията на хората и те се сбъдвали. Тя искаше много неща. Оставаше малко време до полунощ и преговаряше наум какво ще каже на небето. Изброяваше старателно всичко, което имаха другите и искаше за себе си.

 

Изведнъж се сепна.

 

Очите ѝ се ококориха.

 

Тя видя една падаща снежинка да се превръща в малка снежна фея и да каца не къде да е, а точно на носа ѝ. Дарчето се усмихна, а малката фея почна да кръжи около нея като подивяла.

​

Момичето се изплаши и попита:

- Хей, какво правиш!? Нарушаваш ми спокойствието, ще ми развалиш магията.

- А ти от къде знаеш, че ще я разваля? Може пък да я изправя – отговори самоуверено феята.

​

Дарчето я наблюдаваше любопитно и се опитваше да проумее чутото. Феята продължи:

- Тия неща, дето ги искаш са толкова много, че свят да ти се завие. Чудех се дали си готова да им платиш цената.

- Каква цена? Баба каза, че днес мога да си пожелая всико и то ще се сбъдне, а ти от къде знаеш какво точно искам.

- Всичко знам АЗ, както и че това дето го искаш не идва от сърцето ти и ще ти донесе само главоболия. Трябваше да те спася от собсвените ти желания. Пратиха ме!

- Кой те прати? - не спираше да се удивява момичето.

- Снежинките! – подсмихна се феята закачливо и продължи. - Днес наистина се сбъдват желания, но те трябва да идват от чистотата на твоето сърце, а не от прищявките в ума ти.

- Говори по-просто! - напрегна се Дарчето.

- Ами, просто е! Не искай за себе си това, което имат другите и ги прави тях щастливи. Те са щастливи точно защото са получили това, което истински са копнеели в душите си. Ако получиш това, което те имат, ще изглеждаш привидно и временно щастлива, а и ще платиш висока цена. Поискай това, което иска сърцето ти. За какво копнее душата ти?

- Но аз не знам какво иска душата ми?

- Ето, за това те спрях! Хайде, имаш достатъчно време. Мисли. Какво наистина иска сърцето ти, Дара?

​

Дарчето така се изплаши да не обърка желанията си, че се напрегна и спря да мисли. От къде се взе тая фея да ѝ разваля магията?!

Или щеше наистина да я изправи...

Загледа се в снежинките.

 

Ослуша се в тихото.

 

Нямаше н и к о й.

 

Нищо не се чуваше. Феята седна на носа ѝ и зачака. Дарчето затвори очи. Не искаше да я вижда. Задиша дълбоко.

„Какво искам наистина?“ - питаше се наум тя.

 

Мина цяла вечност. Разбра, че сърцето ѝ не иска нищо от това дето си беше наумила. Искаше друго! Другото повече прилягаше на нейната същност и беше по-радостно, по-светло и по-красиво. Усмихна се.

- Знам какво искам! - извика с радостен глас.

- Шшшшт...- прекъсна я нежно феята. - Само небето трябва да чуе желанията ти. Сега те са твоите истински желания. Време е да те оставям, но преди това искам да ти дам малък подарък. От снежинките е.

​

Феята ѝ подаде едно мъничко кристално сърчице. Дарчето се зарадва и се опита да види света през него.

 

То беше толкова чисто!

- Иха! Много ме зарадва. Много мило! Много благодаря! Ще го пазя до края на живота си.

Феята се усмихна и отговори:

- Радвам се, че ти хареса. Нека то ти напомня винаги да пазиш сърцето си чисто, особено като изричаш желанията си. Така ще си спокойна, че искаш най-доброто за теб. Чистото сърце ще ти донесе и всички други дарби и сили, с които ще можеш да живееш вълшебно.

След тези думи феята изчезна без да се сбогува.

​

„Пази сърцето си чисто. Следвай радостта.“ - чу звъннливия ѝ глас Дарчето някъде дълбоко в себе си. Стана ѝ топло, леко, радостно. Точно сега беше момента да изрече желанията си на небето. Каза му всичко дето идваше от сърцето ѝ.

 

Небето ѝ се усмихна.

 

Чу я!

​

Снежинките затанцуваха в радостно очакване, точно каквото се зароди и в душата на момичето.

А то се прибра у дома.

 

Тихото се зарадва на снежната диря дето беше оставила сторената магия.

​

💫❄️💫

​​​

Очаквайте скоро още безплатни приказки!

💫

 

​Още вдъхновяващи зимни

приказки ще откриете 

ето тук: