​

Катето седеше и си мислеше:
„Ще види тя! Ще направя всичко, за да скрия усмивката от лицето ѝ за дълго, за да я заболи, както мен ме боли сега заради глупавите ѝ шеги. Ще я засрамя пред всички...“

Очите ѝ потъмняваха, а сърчицето ѝ се беше свило на топка. Точно тогава се появи розовата фея — онази, дето се появява тук-там, когато и където си иска.

​

Като видя Катето в какъв сън е потънала, директно ѝ каза:
— И знаеш ли какво ще стане, като го направиш?

— К'во? — безразлично отговори момичето и изобщо не се впечатли, че говори с фея. Толкова много отмъщението беше замъглило нейните възприятия.

— Ами когато я нараниш, в твоето светлинно тяло ще зейне една тооооооооолкова голяма черна дупка — по-голяма от тази, дето имаш сега от болката, която изпитваш. И ще се чувстваш много по-зле, макар че в началото ще изпиташ краткотрайно задоволство.

— И кв'о ме бърка т'ва? — попита Катето.

— Е, как какво? Като отвърнеш на болката с болка, твърде вероятно е тя да иска да те нарани отново. Ти ще отвориш нова дупка в нейното светлинно тяло, тя — отново в твоето и така... до безкрай, докато станете надупчени като...

— Сирене! — разсмя се Катето, прекъсвайки феята. — Е, и? К'ъв е проблемът?

— Проблемът е, че това няма да има край, а светлинните ви тела ще изгубят своята цялост. И тогава вече ще ви е трудно да изпитвате радост и обич, чиста наслада от самия живот. Ще блокирате потока на живителната сила от самия живот и ще ходите като пияни и замаяни през дните си.

— Ау! Не искам това! Какво да правя тогава?

— Какво да правиш? Подари ѝ нещо!

— Да ѝ подаря?! Ти наред ли си?! Тя ме нарани!

— Добре де, пробвай каквото ти казвам. Ако не ти стане по-добре, прави каквото си знаеш. Вземи това цвете, кажи ѝ, че много ѝ благодариш, че те е наранила, защото така си открила силата в теб да умееш да прощаваш. Сега виждаш и другата ѝ страна, но помниш и хубавите ѝ страни, защото имате толкова много хубави, искрени моменти заедно. Ако тя наистина държи на теб и иска да бъдете приятелки, ще трябва да промени отношението си към теб и никога повече да не те наранява. Дай ѝ цветето и си тръгни! Ще видиш, че ще ти стане хубаво! Ще ти олекне!

— Защото няма да имам дупки като на сирене?! — разсмя се Катето.

— И не само! Ще имаш много повече! Ти ще имаш светлина и сила — толкова много, че ще полетиш.

​

Феята изчезна. Катето грабна цветето и заподсвирква по пътечката. В сърчицето ѝ нямаше помен от нуждата за мъст. Сега то пееше. В него имаше не просто радост, а истинска, чиста, светеща благост.

​

💫💖💫

​​​​​

💫

​Още вдъхновяващи

истории ще

откриете ето тук: