Беше затворила очи, защото слънцето огряваше лицето ѝ, а тя обичаше това. Усещаше нежната му топлина по кожата си, косите си и долавяше неговата първична сила. Доскоро слънцето само светеше над застиналата земя и току-що беше започнало да дарява не само светлината си, но и своята топлина. Тя носеше специален заряд и самата чудна сила да пробужда всичко, което беше заспало, или пък да дава тон на новото начало.

​

Точно това очакваха милиони пъпки по дърветата в околността, но нашата мъничка фея се интересуваше само от една единствена. Тя беше вече в напреднал клас в училището за феи и имаше за задача да намери първия пролетен цвят, който ще се появи в гората. Той бил специален, защото носел първия тон, първия заряд на новата пролет, на новото начало в цялата гора. Освен това от него излизал най-сладкият и специален аромат и светлина, а феята трябвало да си вземе част от тях и да ги занесе в училище като доказателство, че е познала кой ще бъде първият цъфнал пролетен цвят.

​

Тя кръжеше над всички дървета с дни, наблюдаваше ги и се опитваше да узнае кое ще бъде дървото с първия цвят. Накрая се спря на едно дърво и зачака. Всяка сутрин проверяваше пъпките му и се опитваше да познае коя ще бъде първата разцъфнала. Така тя тренираше интуицията си, а без нея в нейния чуден фейски свят е много трудно да се живее.

​

Имаше си своя рутина. Сутрин ставаше, обикаляше дървото, минаваше по всяко клонче и оглеждаше всяка пъпка, а после пееше заедно с утринните птици поздрав на новия ден. След обяд проверяваше пъпките и играеше с пеперудите и буболечките, а вечер, преди да заспи, отиваше само до клончетата, които беше сигурна, че първи ще разцъфнат. Тя внимателно разглеждаше пъпките и как се променят те.

​

Досещаш ли се за какви признаци на разцъфване е следяла малката фея пролетните пъпки?

По какви малки тайни знаци тя е познавала, че пъпката скоро ще се превърне в цвете? Помиси и сподели.

​

След вечерната проверка, тя разказваше истории на звездите, а звездите ѝ разказваха свои, и така тя заспиваше сладко-сладко.

След няколко дни вече беше почти сигурна къде ще се появят първите пролетни цветове и буквално заживя на това клонче — и по-точно до тази пъпка, която подозираше, че ще бъде първата, която ще разцъфне.

​

Дните минавали. Някои утрини ставали много студени и дръвчето като че ли не искало да разцъфне. Пъпките сякаш отново заспали. Но тя не се отказвала. Стояла неотлъчно до тази, която беше избрала, и чакала. Чакала, чакала, говорела ѝ, пеела ѝ, дори ѝ разказвала истории… Докато една сутрин…търпението ѝ най-сетне се възнаградило.

​

Малката фея тъкмо се беше приготвила да посрещне слънцето, когато чу нежно пропукване. Тя се стъписа и побърза да обиколи всички назрели пъпки на дървото, но нито една друга не беше толкова готова да разцъфне, както тази, която вече си беше избрала. Тя наостри уши и едва долавяше нежното разлистване на първото листенце. Направо започна да подскача от радост и запя.

В този миг слънцето започна да огрява с лъчите си цялото дърво и когато освети нежно първото листенце на първата разпукала се пъпка, тя бавно започна да разлиства и другите си листенца, докато накрая се появи то - самото чудо - първият розов пролетен цвят!

​

Сърчицето на малката фея биеше силно от вълнение, но тя веднага се опомни и извади вълшебната си торба, в която имаше специални шишенца за съхранение на аромата и светлината. Взе си мъничко от тях — пое си мъничко от аромата и светлината на пролетния цвят, прибра ги грижливо, а после затанцува от радост и запя благодарствена песен на слънцето, на дървото, на целия свят и на живота, в който беше попаднала.

​

Толкова се беше улисала да празнува, че не забеляза как и другите цветчета, които се появиха едва няколко секунди след първия пролетен цвят, започнаха да цъфтят. Тя толкова се зарадва, че започна да ги целува всички наред. Обикаляше всяко цветче и го целуваше нежно, като подивяла от радост.

​

Обичаше аромата им.

Обичаше аромата на новото начало.

Запечата го завинаги в себе си и всеки път, когато искаше да започне нещо отново, си спомняше този аромат — ароматът, който я освежаваше, вдъхновяваше и ѝ даваше сили да продължава напред, дори когато ѝ беше трудно.

​

Всъщност и ти можеш да правиш същото, защото много скоро пролетта ще те зарадва с някой пролетен цвят. Не го подминавай безразлично. Отиди до него, приближи се и го подуши нежно. Опитай се да запечаташ в ума си неговия аромат. И всеки път, когато не се чувстваш добре или когато имаш нужда да започнеш отначало, извиквай този аромат в ума си или намери парфюм с него и го носи винаги със себе си. Това ще ти въздейства ободряващо, освежаващо, изцеляващо и вдъхновяващо, защото вече ще си се заредил с енергията на първия пролетен цвят, на самото ново начало. Това си е чисто вълшебство!

 

Колко много вълшебства има около нас!

Но умеем ли да ги забелязваме, откриваме и да се възползваме от тяхната магия?

Ти досещаш ли се за някое друго подобно?