Бил един от онези красиви, есенни, топли следобеди, в които изглеждало, че гората оживява в най-различни цветни тонове под лъчите на нежното слънце. Цветовете създавали музика с топлите си нюанси — музика, която не всеки можел да възприеме със сетивата си.

​

В такива вълшебни следобеди, есенната фея обичала да се разхожда и да проверява дали всички растения и животни спазват правилата по приготвленията за зимата. И там си имало ред, и всичко трябвало да се случва навреме.

​

Тъкмо се канела да се прибира, когато някъде отдалеч чула някаква олелия. Чувало се нещо като бърборене и буботене, и на нея ѝ станало чудно откъде идва тази врява. Дали не се е случило нещо важно? Опитала се да разбере кой стои зад този шум и не след дълго успяла да открие кой нарушавал тишината в гората.

​

На една поляна природата беше събрала да живеят различни дръвчета, които сега бяха пременени в есенните си премени и заедно изглеждали много красиво. Но вместо да се любуват на новите си есенни краски, те спорели сериозно и оживено.

​

За какво спорели според вас? Никога няма да се сетите!

Хайде, помислете, преди да продължите с четенето.

​

Те спорели за това кое от тях било по-красиво, по-важно и с най-много права в гората. Борчето се перчело с вечнозелените си клонки и настоявало, че всички трябвало да го слушат, защото то единствено си оставало същото през зимата. Едно красиво дръвче със златисти листа му отговорило, че то е по-важно, защото имало кралски произход и трябвало всички да му бъдат подчинени. В същото време друго дръвче, с червени и лилави листа, се опитвало да ги надвика, като размахвало клоните си и искало да докаже превъзходството си, защото имало повече от два цвята върху себе си.

​

Наистина вдигали много шум, и феята за малко не оглушала от техните празни приказки. Искала да ги вразуми, но вместо веднага да се появи пред тях, тя прошепнала едно заклинание и повикала силен вятър.

Вятърът обрулил голяма част от листата на дръвчетата и те се поуспокоили. За миг замлъкнали, защото си спомнили, че след няколко месеца нямало да има никакво значение тяхната есенна премяна, защото вятърът ще я превърне в красив есенен килим. Тогава щели да са голи дръвчета и да изглеждат еднакво — освен борчето.

Борчето се усмихвало закачливо и тъкмо щяло да започне разговор, с който да потвърди мислите им самодоволно, когато от нищото се появила феята. Усмихвайки се нежно, тя прекъснала неговите намерения.

​

Дръвчетата, като я видели, започнали да се обясняват и да доказват правотата си, без да се чуват едни други, вместо да я поздравят. Феята им направила знак да замълчат и да се успокоят, и им казала да говорят едно по едно.

Тя изслушала всяко дръвче внимателно и после им казала, че спорът им е безсмислен и ненужен, защото докато все още имат листа в короните си, те са красиви по неповторим и уникален начин. Всяко е различно и не може да се каже кое е най-красиво — а и няма значение, защото там, някъде в гората, винаги ще има нещо по-красиво, по-голямо, по-величествено от всички тях заедно.

Вместо да се съревновават, по-добре е да бъдат благодарни за новите си краски и да съумеят да видят как заедно правят гората красива и жива. Без тяхното разнообразие гората щеше да е много скучна — не само на вид, но и като растително и животинско царство, защото многообразието на дърветата в голяма степен определя и многообразието на растенията и животните в гората.

​

Ако можели да почувстват своето единство с гората, те никога не биха искали да се съревновават, а само да си помагат.

​

Когато чули това, дръвчетата леко се засрамили от глупавото си поведение и започнали да гледат на себе си като на другари, свързани от нещо много по-голямо от тях самите — толкова голямо, че дори им било трудно да го проумеят с техните дървени мозъци. :)

А именно — Животът на гората.

Сега осъзнавали своята неповторима красота, която допринасяла за общата красота на гората. Развеселили се от това ново чувство и благодарили на феята, че им припомнила тази мъдрост. Тя им се усмихнала и постлала нежен килим от нападалите листа около тях. Прибрала се у дома и написала със златното си перо в приказната книга следното за вас, деца:

​

„Различията между всички същества и хора правят живота ни многообразен.

А като развиваме най-добрите си и светли черти и дарби, ние помагаме на света да блести с божествена красота.
Когато усещаме единството помежду си и живота, който ни свързва,

можем да приемаме позитивните и смислени различия между нас по градивен начин,

защото така спомагаме светът ни да се развива и да бъде още по-добро място за всички.“

​

Ех, че хубаво!

 

☼

А сега помислете върху вашите различни дарби, таланти,

навици и неща, които правите в ежедневието си — които не само

ви отличават от другите, но и ви правят

по-добри и по-полезни, както за себе си, така и за тях!