Тази приказка дойде при мен и искаше да я напиша...

 

„Имало някога един свят, където най-ценното нещо било вниманието. Светът бил много подреден, чист, красив, хармоничен, защото създанията умеели много добре да търгуват с вниманието си и да го използват по най-разумен начин както за тях самите, така и за общото благо на света им.

​

И всичко си било приказно, докато се появили невидими крадци на вниманието, които били толкова изкусни в магическото изкуство и манипулацията, че създанията не разбрали как постепенно вниманието им било насочвано да служи за техните цели, но не и за тяхното лично и общо благоденствие.

​

Вниманието бил ценен ресурс за тези магове-шарлатни, защото благодарение на него, те създавали свят, в който създанията били просто ресурс, а не съучастници в творенето му. Те имали собствен план и собствени интереси, които били в противовес на общото благо и благополучие на създанията и затова се били погрижили много добре през вековете никой да не узнае за тяхното съществуване.

Светът се развивл следвайки техния пъклен план, но понеже той не бил в хармония с ВСЕМИРА, съвсем естествено се появявали съпротивителни сили, които искали да осуетят плановете им. Водели са невидими войни от векове, но по-страшно станало, когато войните се превърнали в част от реалността на нищо неподозиращите създания. Те не знаели как се е стигнало до там, нито знаели за обсебващите крадци на тяхното внимание, до толкова свикнали да им го подаряват, че не забелязали как вместо да го даряват на собствените си деца и своя живот, те го подарявали на техните невидими недоброжелатели.

​

В един момент, създанията толкова свикнали с пилеенето на своето внимание, че с охота учели и позволявали на децата си да правят същото с тяхното внимание. Невидимите магове-шарлатани били много щастливи от това и им се струвало, че те постигат желаното...“

 

Приказката остава недописана, защото нейния край зависи от това, до колко създанията – разумни по природа, ще успеят да се вразумят и ще си върнат властта над вниманието си, за да творят бъдещето, което искат за себе си и света, а не онова, което някой друг иска.

 

Всеки ден, всеки час и всеки миг, когато вниманието е насочено към несъществени, негативни, деградивни и ненужни неща, доброволно се сътворява личното и общо НЕблагополучие, което води до сътворяване на свят, в който никой БЛАГОразумен НЕ би бил щастлив да живее.

 

Вниманието!

 

Това е най-ценният ресурс, който е обвързан с времето...

Научете себе си и децата си да го използвате градивно и разумно, за да сътворим заедно приказния свят, в който всички бихме били спокойни и РАДОСТНИ да живеем.

 

Време е.

 

Благодаря от сърце за ВНИМАНИЕТО ВИ!